Как Индия и Русия установиха тоталния контрол над масите

През последните месеци все повече държави въвеждат практика, която на пръв поглед изглежда „за наше добро“ – задължително предварително инсталиране на правителствени приложения върху всички нови смартфони чрез промяна в закона или административна заповед. Индия и Русия вече го направиха официално. И двете приложения са със затворен изходен код, не могат да бъдат изтрити или деактивирани от потребителя и имат достъп до огромен обем лични данни.

Какво точно се случва в Индия

На 28 ноември 2025 г. индийското Министерство на телекомуникациите задължи всички големи производители да инсталират приложението Sanchar Saathi на всеки нов телефон в рамките на 90 дни – включително чрез актуализация на вече произведени устройства в складовете. Приложението:

• не може да се деинсталира или спира;
• има достъп до SMS, обаждания, лог на повикванията, снимки, камера, памет, IMEI и др.;
• позволява на потребителя да докладва подозрителни обаждания и кражби, но същевременно събира огромно количество информация, която отива директно при държавата.

Официалната обосновка: борба с измами, дублирани IMEI, крадени телефони и „заплахи за националната сигурност“. На практика обаче гражданинът няма право да откаже приложението и няма как да провери какво точно прави то с неговите данни, защото кодът е затворен.

Русия – следващият пример

От 1 септември 2025 г. в Русия всички нови смартфони, таблети, компютри и дори смарт телевизори трябва да идват с предварително инсталираното приложение-държавен месинджър MAX. Критиците веднага посочиха, че то може да се използва за проследяване на потребителите. Паралелно с това Роскомнадзор започна частично да ограничава гласовите и видео обаждания в Telegram и WhatsApp в около 40 % от регионите, а на WhatsApp е отправена заплаха за пълно блокиране.

Какви са рисковете за обикновения човек

• Постоянно наблюдение без съдебен контрол
  Приложението работи на заден план, има достъп до обаждания, съобщения, снимки и местоположение. Дори да не сте „подозиран в нищо“, цялата тази информация се съхранява на държавни сървъри.
• Затворен код = нулева прозрачност
  Никой независим експерт не може да провери дали освен декларираните функции приложението не изпраща и други данни – контакти, снимки, история на сърфиране, микрофон, камера.
• Невъзможност за отказ
  Телефонът става задължителен „държавен шпионин“ в джоба ви. Ако не искате приложението – единственият вариант е да не купувате нов телефон или да живеете със стар.
• Слизане по хлъзгавия склон
  Днес приложението е „за борба с измамите“. Утре може да се добавят нови функции – автоматично докладване на „подозрително“ съдържание, сканиране на чатове, блокиране на „неудобни“ сайтове или приложения.
• Нарушаване на основни права
  • Право на личен живот (чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека)
  • Свобода на словото и комуникацията
  • Презумпцията за невиновност – сега всеки е под наблюдение „за всеки случай“

Как се „продава“ идеята на обществото

Правителствата използват една и съща реторика:
„Това е за ваша защита“, „Това е за националната сигурност“, „Само престъпниците имат какво да крият“.
На практика се разменя фундаментално право (личната неприкосновеност) срещу илюзорно усещане за сигурност, като при това никой не може да провери дали мерките наистина са ефективни или просто събират данни „за всеки случай“.

Какво можем да направим ние, гражданите

• Използвайте телефони с отворени операционни системи (GrapheneOS, CalyxOS), където подобни приложения могат да бъдат блокирани напълно.
• Подкрепяйте производители, които отказват да участват в такива практики.
• Настоявайте пред народните представители за законова забрана на задължителни приложения с недостъпен код.
• Използвайте криптирани комуникации (Signal, Matrix) и VPN, докато все още можете.

Когато държавата започне да ви инсталира софтуер, който не можете да премахнете и не можете да проверите, това вече не е „защита“. Това е контрол. И веднъж пуснат, този механизъм рядко се връща назад доброволно.